Geo-podcast Policy Lab 1: Decarbonising and optimizing the Bulgarian economy with Guest Julian Popov

Geo-podcast Lab 1:

Decarbonising and optimizing the Bulgarian economy, guest Julian Popov

Please cite as: Kalpakchiev & Popov, 2020, Decarbonising and optimizing the Bulgarian economy, Geo-podcast Lab Series (1), the-enpi.org, DOI: 10.13140/RG.2.2.34540.80002

For better readability, please visit the DOI: 10.13140/RG.2.2.34540.80002

Formula:

The Geo-podcast lab series is a digital version of the idea of policy labs and uses the research cycle to formulate questions as possible scenarios and the policy cycle to transform the guests input into policy ideas. The-enpi.org think-tank then generates policy proposal based on this digital lab, thus ensuring two-way reflection – the participant reflects on questions generated with science and the think-tank reflects on the input to ensure a technocratic perspective.

The following seven questions were asked in advance and partially reformulated ad-hoc without changing the essence of their content. The answers are provided in summary below, with a focus on policy.

What is the potential for the uptake of hydrogen economy in Bulgaria and what decisions must be taken for this to materialise?

Climate innovations are far from ordinary people, can Bulgaria manufacture flexible photovoltaic cells that can be assembled vertically on retrofitted buildings?

Keeping the circular economy as a backbone of the transition, does Bulgaria have potential to recycle end of live vehicles from the post-Soviet space, so that they can be used to manufacture carbon neutral bicycles? This can be a mid-term strategy, but what systemic approaches (e.g. usage of recycled clothing for insulation) can lead to the uptake of secondary markets?

What kind of consultancy services must the business environment in Bulgaria focus on, so that it contributes to the green transition transformation and the provision of services for decarbonisation of the economies of third countries?

Can you give some ideas building on trends for experimental digitization of the public sector and law, for energy exchange or quasi-monetary carbon credits and forests as carbon absorber?

What institutional decisions must Bulgaria take so that the ecological value can be monetarized not by companies, but on the individual level?

How can we ensure a resilient agriculture 4.0 system in Bulgaria bearing in mind that automatisation (e.g via drones) substitutes established labour practices?

Answers:

• Belated adoption of novel technologies with central place in the Green Deal
• There is a lobby by gas companies to build infrastructure, it cannot be adapted
• Hydrogen cannot be used in households, rather it should be used industrially
• Second and third generation biogas used where electrification is impossible

• Focus is on housing, solar heating and thermal pumps, have further potential
• Energy and heat storage technologies, building as producer, battery, balancer and trader of energy slow uptake, depend on capacity and existing technologies
• Smart metering through mobile applications with sensors for heat, light are trending
• Attract investments from Germany and China

• Bulgaria has capacities for recycling of plastics and appliances
• Circular economy is dealing with waste already in the design
• Circularity is still a concept, must be applied separately to sectors
• Adaption can happen within existing resources and processes (e.g. batteries from cars with lower efficiency used in buildings)
• gradually in the design of processes and systems at all levels

• Through SAP or sub-contracted software consultancies
• There is export of PV installation services to US, Japan, India, Middle East and SEE
• The state must promote and provide a regulatory frame

• Digitalization and machine readable work of the national assembly
• Electronic voting, services and education are necessary before introduction of block chain
• Usage of renewable logging as a substitute of concrete in construction
• Forests as carbon sinks as organic element of the green deal for Bulgaria

• Rather these are related to policy, industrial processes and decision-making
• Individuals focus on environment, carbon footprint, food choice, resource efficiency
• Ethical dimension (individual responsibility) and financial dimension (ecological budget)
• Can use less energy, retrofit housing, be on the lookout for business opportunities

• There are autonomous tractors, EU funds allow procurement of technology
• More highly-effective farms that monitor irrigation and fertilization
• Automatisation and monocultures focusing on profits would lead to depopulation
• The government must closely follow developments

the-enpi.org Feedback:

• Investment in offshore renewable capacities in Black Sea basin
• Twinning of German adaptation plans for hydrogen-based Covid recovery
• Creation of a renewable energy research centre in Stara Zagora
• Blended bank credit line with state guarantee for heavy industry hydrogen capacities

• Creation of positive energy districts sell renewable energy around public buildings
• Usage of generated revenue to sponsor off-grid solutions for peripheral areas
• Implement a nation-wide campaign on benefits of smart metering with information on ways to purchase and install it
• In consultation with utility companies, procure the development of a nation-wide application for microgrid management (selling and purchasing energy)
• Seek investment in a factory for flexible, transparent and micro panels
• Include smart metering, horizontal and/or vertical PVs as requirements for all new buildings and state-supported refurbishment

• Establishment of a circular economy research center in Plovdiv that seeks research and innovation transfer alliances with partners worldwide
• Adoption of all circularity strategies (eco-design, industrial ecology, urban metabolism) from the Netherlands, including circular innovations and experimentation as engine of the economy
• Organization of a structured dialogue with the business on possible systemic solutions and a travelling exhibition of circular business models in all major cities
• Task several research groups distributed across major cities (e.g. 5×15 Doctoral students[1]) with the technical, biological, urban, systemic and internationalization aspects of the circular economy in Bulgaria
• Seek co-financing of circularity facilities in Bulgaria by private companies
• Organize a MOOC with business cases innovation adapted for high school students to be delivered across the country
• Use green public procurement to support the uptake of a secondary resource market (e.g. recycled clothing for retrofitting of buildings, recycled plastic for peripheral roads)
• Ensure that all new public libraries have an embedded Repair café

• Promote the development of sustainability related software (e.g. serious games)
• Allow PV and battery production companies to substitute their taxes with public investments
• Support the uptake of PV services via a credit line

• Substitute stamping with digital signature at all levels to allow uploading of machine readable documents of National assembly, Ministries and local authorities
• Substitute any possible physical bookkeeping with blockchain, with the help of secure cloud storage
• Procure demonstration pilot buildings from renewable wood at a visible, central place and add information on the carbon reduction benefits of substituting concrete
• Develop a post-high school volunteer program for reforestation as an aid mechanism to international partners (e.g. in Eastern Partnership) and bind it with REDD+
• Seek a pilot investor (e.g. Sweden, Finland) for a renewable wood facility, integrated into the European Emission Trading System, with 50:50 sharing of any carbon reduction related monetarization of allowances
• Develop this as best practice supported by the Common Agricultural Policy and Life+ and research possible automatization of the process with the help of distributed ledgers

• Bulgarian national television and radio to advertise individual responsibility and ecological budget, Ministry of Environment to distribute message via digital platforms (Youtube, Spotify, Soundcloud, Facebook)
• Ministry of education to support a travelling exhibition in all schools and universities that touch on ideas for personal impact, sustainability solutions and business models
• All public officials to be distributed a short guidance on best practices in different sector to reach sustainability from EU member states?

• Procure and distribute drones with apps that monitor irrigation and fertilization to agri-cooperatives in peripheral areas
• Support the substitution of monocultures with permacultures, cash crops (e.g. for pharmacy), aquaponics, super foods, food waste-fed silk or protein larvae, etc.
• Organize structured dialogues on developing added value solutions with agri-cooperatives and associations

Гео-подкаст лаборатория за политики 1:

Декарбонизация и оптимизация на Българската икономика, гост Юлиан Попов

Моля цитирайте посредством: Kalpakchiev & Popov, 2020, Decarbonising and optimizing the Bulgarian economy, Geo-podcast Lab Series (1), the-enpi.org, DOI: 10.13140/RG.2.2.34540.80002

За по-добра четимост, изпозлвайте DOI: 10.13140/RG.2.2.34540.80002

Формула:

Серията Гео-подкаст лаборатории за политики са дигитална версия на идеята за лаборатории за политики. Те използват изследователския цикъл за да формулират въпроси като възможни сценарии и полиси цикъла за да трансформират входящите отговори в полиси идеи. Базирайки се на тази дигитална лаборатория, тинк-танка the-enpi.org генерира след това предложения за политики, които подсигуряват двупосочната рефлексия – от една страна гост участника рефлектира върху въпроси, генерирани с помощта на науката, и от друга тинк-танка рефлектира върху отговорите на участника за реализира технократска песпектива по темата.

Следващите седем въпроса бяха зададени предварително и частично преформулирани, без да се променя същността на тяхното съдържание. Отговорите са дадени в резюме по-долу, с акцент върху политиките.

• Виждате ли бъдеще в България за икономика, основана на енергиен преход към водород? Какви решения трябва да се вземат за да се случи това?
• Климатичните иновации са далеч от обикновения гражданин, има ли възможност България да произвежда гъвкави фотоволтаични глетки, така че те да бъдат разположени вертикално върху обновени сгради?
• Имайки предвид кръговата икономика като гръбнак на прехода има ли потенциал България да рециклира стари автомобили от пост-съветското пространство с цел те да бъдат използвани за направата на въглеродно неутрални електрически велосипеди? Това може да бъде средносрочна стратегия, но какви системни подходи (например използване на рециклирани дрехи за изолация) могат да доведат до навлизането на вторичните пазари?
• Върху какви консултантски дейности трябва да се фокусира бизнес средата в България, така че да допринесе за прехода към зелена трансформация и да предоставя услуги за декарбонизацията на икономиките на трети страни?
• Можете ли да дадете някои идеи, основаващи се на тенденциите за експериментална дигитализация на публичния сектор и закона, за обмен на енергия или квази-парични въглеродни кредити и гори като абсорбатор на въглерод?
• Какви институционални решения, които биха подпомогнали монетаризацията на бизнес идеи на ниво индивид, а не на ниво фирми, трябва бъдат взети?
• Как можем да осигурим изграждането на стабилно селско стопанство 4.0, имайки предвид, че автоматизацията (напр. дрони) измества уставените работни практики?

Отговори:

• Има закъсняло приемане на нови технологии с централно място в Зелената сделка
• Съществува лоби от газовите компании за изграждане на инфраструктура, тя не може да бъде адаптирана
• Водородът не може да се използва в домакинствата, а трябва да се използва индустриално
• Биогаз от второ и трето поколение, използван там, където електрификацията е невъзможна

• Фокусът е върху жилищата, слънчевото отопление и термопомпите имат допълнителен потенциал
• Технологиите за съхранение на енергия и топлина, бавно усвояване на идеите за сградите като производител, батерии, балансьор и търговец на енергия, зависят от капацитета и съществуващите технологии
• Интелигентното измерване чрез мобилни приложения със сензори за топлина, светлина са тенденция
• Привличане на инвестиции от Германия и Китай

• България има капацитет за рециклиране на пластмаси и уреди
• Кръговата икономика се справя с отпадъците, които вече са в дизайна
• Циркулярността все още е концепция и трябва да се прилага отделно за секторите
• Адаптирането може да се извърши в рамките на съществуващи ресурси и процеси (например батерии от автомобили с по-ниска ефективност, използванe в сгради)
• постепенно в проектирането на процеси и системи на всички нива

• Достъп до чуждестранен пазар чрез SAP или подизпълниe на софтуерни решения
• Има износ на PV инсталационни услуги за САЩ, Япония, Индия, Близкия Изток и Югоизточна Европа
• Държавата трябва да насърчава тези дейности и осигури регулаторна рамка

• Дигитализация и машинно четима дейност на националното събрание
• Електронното гласуване, услуги и образование са необходими преди въвеждането на блокчейн
• Използване на възобновяема дървесина като заместител на бетона в строителството
• Горите като депа за вългерод да са органичен елемент от Зелената сделка за България

• Нуждите са свързани с политиката, промишлените процеси и вземането на решения
• Хората се фокусират върху околната среда, въглеродния отпечатък, избора на храна, ефективността на ресурсите
• Етично измерение (индивидуална отговорност) и финансово измерение (екологичен бюджет) на ниво индивид
• Могат да използва по-малко енергия, да преустройстват жилища, да следят за бизнес възможности

• Има автономни трактори, средствата на ЕС позволяват закупуване на технологии
• Повече високоефективни стопанства, които наблюдават напояването и торенето
• Автоматизацията и монокултурите, съсредоточени върху печалбите, биха довели до обезлюдяване
• Правителството трябва да следи отблизо развитието

Обратна връзка с предложения за политики от the–enpi.org:

• Инвестиции в офшорни възобновяеми мощности в Черноморския басейн
• Туининг на германските стратегии за адаптация за възстановяване след Covid, базирани на водород
• Създаване на изследователски център за възобновяема енергия в Стара Загора
• Смесена банкова кредитна линия с държавна гаранция за водородни мощности в тежката индустрия

• Създаването на райони генериращи и продаващи възобновяема енергия около обществени сгради
• Използване на генерираните приходи за спонсориране на решения за периферни зони, които не са свързани с електронната мрежа
• Изпълнение национална кампания за ползите от интелигентното измерване, включително информация за начините за тяхното закупуване и инсталиране
• В консултация с комунални компании, осигуряване на разработването на общонационално електронни приложение за управление на микромрежи (продажба и закупуване на енергия)
• Привличане на инвестиция във фабрика за гъвкави, прозрачни и микро слънчеви панели
• Включване на интелигентни измервателни, хоризонтални и / или вертикални фотоволтаици като изискване за всички нови сгради и за поддържано от държавата обновяване на сгради

• Създаване на изследователски център за кръгова икономика в Пловдив, който търси партньорства за изследвания и трансфер на иновации по целия свят
• Приемане на всички стратегии за кръговост (екодизайн, индустриална екология, градски метаболизъм) от Холандия, включително кръгови иновации и експерименти като двигател на икономиката
• Организиране на структуриран диалог с бизнеса относно възможните системни решения и организиране на пътуваща изложба на кръгови бизнес модели във всички големи градове
• Спонсориране на  няколко изследователски групи, разпределени в големите градове (например 5×15 докторанти) с техническите, биологичните, градските, системните и възможностите за международно сътрудничество в областта на кръговата икономика в България
• Търсене на съфинансиране на центровете за кръговост в България от частни компании
• Организира на масов онлайн курс MOOC с иновации и бизнес модели, адаптирани за ученици от средните училища, който да бъдат представен в цялата страна
• Използване на зелените обществени поръчки за подпомагане на навлизането на вторичен пазар на ресурси (например рециклирани дрехи за модернизиране на сгради, рециклирана пластмаса за изграждане на периферни пътища)
• Всички нови публични библиотеки имат вградено кафене за ремонт на техника (Repair cafe)

• Насърчаване на разработването на софтуер, свързан с устойчивостта (напр. Сериозни игри)
• Позволявае на компаниите за производство на фотоволтаици и батерии да заместват данъците си с публични инвестиции
• Подкрепа за усъвършенстването на устойчиви решения и услуги чрез кредитна линия

• Заменстване на печати с цифров подпис на всички нива за да се позволи качване на машинно четими документи на Народното събрание, министерствата и местната власт
• Замяна на всяко възможно физическо счетоводство с блокчей, с помощта на сигурно облачно хранилище (cloud)
• Направа на демонстрационни пилотни сгради от възобновяема дървесина на видимо централно място в градовете и добавяне на информация за ползите от намаляване на въглеродните емисии от заместване на бетон с тях
• Разработване на програма за доброволци на следгимназиално равнище като механизъм за помощ на международни партньори (например в Източното партньорство на ЕС) и го обвързването на този инструмент с REDD +
• Намиране на  пилотен инвеститор (например Швеция, Финландия) за съоръжение за възобновяема дървесина, интегрирано в Европейската система за търговия с емисии, с 50:50 споделяне на генераираните печалби от емисионни квоти
• Разработване на това като добра практика, подкрепена от Общата селскостопанска политика и Life + и проучване на възможната й автоматизация на процеса с помощта на блокчейн

• Българска национална телевизия и радио да рекламират индивидуалната отговорност и използването на личен екологичен бюджет, Министерство на околната среда да разпространява съобщение чрез цифрови платформи (Youtube, Spotify, Soundcloud, Facebook)
• Министерство на образованието да подкрепи пътуваща изложба във всички училища и университети, основана на идеи за лично въздействие, решения за устойчивост и бизнес модели
• На всички държавни служители да бъдат раздадени кратки насоки относно най-добрите практики в различни сектори за постигане на устойчивост от държавите-членки на ЕС

• Закупуване и разпространение на дронове и приложения, които наблюдават напояването и торенето на агрокооперативите в периферните райони
• Подкрепа за заместване на монокултурите с пермакултури, парични култури (например за фармация), аквапоника, супер храни, копрени и протеинови ларви, хранени с хранителни отпадъци и др.
• Организиране на структурирани диалози за разработване на решения с добавена стойност с агрокооперации и агроасоциации

---

[1] Estimated costs 2.7 million BGN at 1000 BGN per student